Постинг
15.01.2010 21:29 -
блъскащи се мисли
Автор: beyou
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1372 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2010 21:32
Прочетен: 1372 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 15.01.2010 21:32
Раздяла...Живот низ от раздели... Разделяме се с обичан човек ...с работа....вещи...места...Изпитваме болка, ужасна и нечувствана никога преди. Не знаем как ще се справим с нея, само знаем, че ще справим.Всичко напира навън, сърцето, сълзите, спираме ги - все още ще ни трябват. Живота не свършва с една раздяла. Но част от нас свършва - запечатва се, капсулира се, скрива се. Може би, за да не се покаже никога повече или за да ни напомни по някое време, че сме били живи, обичани и да вдъхне живот в изсъхналите за сълзи очи. Когато губим, незнаем какво печелим. Така казват мъдреците - сигурно са прави. А дали просто това не е поредната "умна" мисъл от хората, които твърде много са губили и са загубили най-важното - себе си? Защото не може да има загуба на нещо скъпо и обичано и в същия момент - печалба, която замества невъзвратимото.Няма такъв филм - разбираш го от поредното мънисто изтърколило се от низа на живота...Опитваш се да го хванеш. Изплъзва се. Остава надежда, че ще го намериш някой ден...не, не ..."надеждата е за мухльовците" /Д-рХаус/ . Може би е прав, може би е щастлив, може би не се чувства болен когато се разделя с нещо защото е циник, защото е загубил твърде много мъниста по пътя си, твърде много частици от него са се капсуловали докато е останала само есенцията от собственото му Аз. Дали и аз искам да съм като него ... Отивам да проверя...
и знам ,че след проверката ще откриете ,че все още не сте станали циник , това е прекрасно!
цитирай
2.
анонимен -
любопитството
04.02.2010 21:01
04.02.2010 21:01
любопитството - като алтернатива, като утеха, като усмивка, като... как едно разплакано дете с ожулено коляно умее само за секунда да смени плача с усмивка? това е тайнството на любопитството от новото? покажи на едно такова дете нещо ново, докато то страда от разбитото си коляно и ще видиш колко бързо става метаморфозата! Какво е новото ли? За децата - всичко /играчка, бонбон, нова игра..../ все прости неща!!! За нас възрастните е по-сложно... все търсим голямото. Малките неща ни се виждат прекалено дребни за големия ни ръст. А може това ни е грешката. Да се снишим до ръста на децата и да се опитаме като тях. Може би формулата е прекалено проста ... или пък не?
цитирай
