Всеки в живота си има моменти, които го бележат, жигосват, както и моменти, които ти оставят красиви белези. Замислих се за желанията, които са ми се сбъднали, когато съм си ги пожелала. Желанията, чието изпълнение никога по никакъв начин не са зависили от мен - те са най-прекрасните ми моменти. Ако направя една равносметка...
1. Родила съм се - защо ли? Аз не съм го искала или поне нямам спомен затова. Не съм плод на любовта, не съм желана. Защо въобще? - Това е момент, който не е по мое желание...
2. Развод - на 7год. получих първия си шамар от живота. Непрекъснато се питах - защо на мен? Къде сбърках, че майка ми ме остави? Защо не ме обича и не ме взе със себе си? Защо не иска да ме има при себе си? Защо при последното дело по развода им - тя дори не ме погледна? Не й ли беше мъчно? А баща ми - защо е твърде зает със себе си и не ме забелязва? - Това е момент, който не е по мое желание...
3. Първа среща с майка ми след развода, когато съм на 12год. - видях я и незнаех какво да направя.Все едно виждах някой, който хем ти е близък, хем далечен човек, непознат. Тя само ме погледна, не съм сигурна дали ме позна. - Това е момент, който не е по мое желание...
4. Втора среща с майка ми, може би бях вече навършила 13год. - искаше да плати екскурзията организирана от училището ни. Срещнала случайно класната ми ръководителка с която по една случайност се познаваха от родилното когато  са раждали. Чувствах се като идиот. На срещата бях с приятелка, която дойде с мен защото незнаех какво да правя, ако съм сама. Не, че ми помогна - всичко ми беше като насън, дори не си спомням коя приятелка беше с мен. След тази среща имаше и следващи и като, че ли получих вече крила. Не избягвах думата "майка", не говорих само за баба си, която обичах безкрайно. Някак си повярвах, че "шамарите" от живота ще свършат. - Това е момент, който може би подсъзнателно съм искала, но не съм като се замисля...
5. Първата любов - всеки си спомня за нея...Тя беше най-хубавото нещо, което ми се случваше. Но отвътре ме изгаряше съмнението, че аз не заслужавам такава обич, все пак майка ми не ме е обичала, как може да очаквам друг да го направи и да не ме изостави? И той ме изостави наистина. Изостави е силно защото в продължение на години ми бе най-добрия приятел.Никой не ми обясни, че за моята крехка възраст - 15год., това не е задължително, че всичко тече, че тази любов неможе да се сравнява с майчината и т.н. - Това е момент, който желаех...
6. Втора любов - обещах си, че тук няма да обичам толкова много, за да не ме боли. Той ме обичаше, но аз бях дете на разведени родители все пак, а той син на висш партиен деец. Малко преди абитуриентския бал всичко свърши. Аз се съгласих и въпреки, че държах на него, мъжки и без драми приключих нещата. - Това е момент, който желаех...
7. Брак на 21год. - баба ми ме предупреди, че погледа му не е хубав, че не го харесва. Но аз й се сопнах - той ме обичаше, аз го обичах. Омъжих се и я изоставих. Отидох в далечен град, тя остана сама. Щях да създам идеалното семейство. Никога нямаше да оставя децата си. - Това е момент, който желаех...